30 Jun, 2011 [(0) Comment]

Разпространение на горските плодове

Written by

Голямото разнообразие на природната среда (кли­мат, оро- и хидрография, почви) в нашата малка по те­ритория страна е създало по естествен път богата диво­растяща флора. Досега са описани повече от 3200 вида растения. Дървесните и храстовите видове на нашата дендрофлора са над 300 без техните многобройни и все още непроучени разновидности и форми. Освен това в нашата страна са внесени и се култивират над 220 дър­весни и храстови видове.

Голям е делът на т. нар. горсколодпи видове в на­шата дендрофлора. Това са видове, чиито плодове и семена притежават хранителни и лечебни свойства. У нас обаче те все още не са добре проучени както във флористично, така и в стопанско отношение.

Както показват проучванията в чужбина, а отчасти и у нас, горскоплодните видове (дива круша, киселица, офика, мукина, брекина, шипка, трънка, джанка и др.) се отличават с висока плодовитост и устойчивост срещу насекомни неприятели, гъбни и бактерийпи болести и неблагоприятни климатични влияния. Освен това съще­ствуват големи различия и по отношение на плодовете ― форма и големина, съдържание на хранителни и лечеб­ни съставки, време на зреене и други признаци. Разно­видностите и формите са ценни не само за пряко използу­ване на плодовете. Те са извънредно ценен материал също за селекция и за създаване на нови сортове плод­ни дървета и храсти.

По-голямо или по-малко значение като горскоплодни растения имат около 60 дървесни и храстови вида. Раз­пространението им в България е твърде неравномерно и е в зависимост както от биологичните особености на от­делните видове, така и от надморската височина, релефа, почвата и други растежни условия. Освен това голямо влияние е оказала и оказва стопанската дейност на чове­ка, който активно се намесва в живота на природата.

Страната е разделена на четири лесорастителнн зо­ни с различно разпространение на горскоплодните ви­дове в тях:

Долна лесорастителна зона, или зо­на на дъба и черния бор. Започва от морското равнище и достига до 600—700 м н. м. на сенчести и до 1200—1300 м на припечни места. Тази зона е най-голяма и обхваща равнинната, хълмистата и предпланипската част на страната. Съгласно аграрното райониране рав­нините с плодородни почви са определени за отглежда­не на интензивни селскостопански култури.

Средна лесорастителна зона, или зо­на на бука, елата и белия бор. В Стара пла­нина започва от 500 м на сенчести и от 700 м на припеч­ни изложения и достига до 1700 м, а в Рила, Родопите н Пирин — от 700 м на сенчести и от 900 м на припечни изложения, и достига също до 1700 м н. в. По площ тя е втората по големина зона и обхваща средната част на планините.

Горна лесорастителна зона, или зо­на на смърча и бялата мура. В Стара плани­на започва от 1700 м, а в Рила, Родопите и Пирин — от 1500 м и достига до 2200 м н. в. (горната граница на гората).

Клекова зона. Започва от 2000—2200 до 2400-2500 м п. в.

Най-богата с горскоплодни видове е долната лесо­растителна зона, където се срещат 54 вида, или 88,5%. На второ място е средната зона с 22 вида (36,1%), на трето — горната с 11 вида (18,0%) и на последно мя­сто — клековата зона, в която се срещат само 2 горско­плодни вида: хвойна и офнка (табл. 1).

Разглежданите в книгата горскоплодни видове мо­гат да бъдат отнесени към следните 3 категории:
а)    типично горскоплодни (диворастящи) видове;
б)    вторично подивели културни видове;
в)    културни сортове на горскоплодни видове и други нетипично горскоплодни, които по силата iia правителствени разпореждания се отглеждат плантлжно в земите както на поземления, така и на горския фонд.

С посочените видове далеч пе се изчерпва цялото видово разнообразие на нашия горскоплоден фонд. Ня­кои от останалите горскоплодни видове, като песъки-ня, ирга, котонеастер и др., имат вкусни плодове, но са с много ограничено разпространение, а при други не са изяснени хранителните и лечебните им качества и т. н. Ето защо засега тези видове не са включени в използуваемия горскоплоден фонд.

Напоследък интересът към дивите плодове се по­виши много и се пристъпи към създаване на промиш­лени плантации от някои горскоплодни видове (орех, бадем, леска, малина, къпина, червено френско грозде, шипка и др.) както в поземления, така и в горския фонд. По този начин горскоплодната база в страната непрекъснато се разширява

Плантажната система на отглеждане на горскоплод­ни видове има доста предимства — създават се възмож­ности за прилагане на агротехника, за въвеждане на по-ценните сортове и разновидности, за повишаване на плодовитостта, за осигуряване на по-стабилни рекол­ти и т. н.