Главная » Статьи » Растения и животни

Дрян-горският вълшебник
За тези, които са виждали дрян само във вид на сурвачка, ще ги светна, че обикновеният дрян (Cornus mas) е дърво. Дрянът е първото дърво, което цъфва в България, но последен узрява. Той е и първата медена глътка за пчелите, които събират неговия прашец като най-скъпоценното и животоспасяващо биле на света. В българската природа дрянът се среща най-вече в широколистните гори, но спокойно може да го отглеждате и в домашната си градина. В нашия двор в с. Макоцево се е настанил между две лески, расте под гъстите им сенки и узрява късно през октомври. С клонките си е проснал върху част от оградата и живот си живее, скрит от косовете. Клонките са му много здрави и жилави, те определено са добра алтернатива, ако ви трябва да имате под ръка здрава и добре огъваща се пръчка, за да прогоните някое пасящо в двора ви непознато животно или да напердашите някой нахален пияница (има ги в достатъчно количество в селото).



Цветовете му са жълти и са разположени на къси странични разклонения, по две, по три, по четири, разположени едно срещу друго и цъфтят още преди да се е разлистил, още при първите топли дни това дърво се обкичва с тънки жълти слънчеви паяжинки.

Листата му са зелени, но през есента се обагрят в червено и блестят изключително красиво и романтично на нежното есенно слънце


Снимката е правена миналата есен от моя съпруг.

Плодовете на дряна – дренките, както всички знаем, имат стипчив вкус и узряват късно през есента. Плодовете му узряват през август-октомври. Трябва да се берат в сухо време при желание да се изсушат за бъдеща употреба, тъй като ако са мокри, лесно плесенясват и се развалят.
Много хора недооценяват и не прибират дренките, но те са полезни с богатия си състав. По-едрите плодове на дряна съдържат: вода - 85%, белтъчини - 1,0%, захар - 9,7%, целулоза - 1,5%, органични киселини (главно ябълчна) - 2%, пектин - 0,75%; калий - 363 мг на 100 грама месеста част от плода, калций - 58 мг, фосфор - 34 мг, магнезий - 26 мг, желязо - 4,1 мг; танин - до 0,6 мг и витамин С в големи количества.

Действие: Днес вече е известно, че плодовете на дряна имат бактерицидни свойства, а по съдържание на витамин С се доближават до шипките. В кората и листата му се съдържат органични киселини, захари, пектин, танини, оцветители. В народната медицина с отвара от плодовете му се лекува простуда и треска, а с отвара от листата - стомашно-чревни болести. Плодовете и кората имат диуретични, затягащи, кръвоспиращи, противовъзпалителни, температуропонижаващи и противоанемични свойства. Дренките действат запичащо, кръвоспиращо и понижават температурата. Действат успокояващо и като отвара при възпалени венци. Съдържат плодови киселини, захари, както и Витамин C в големи количества.

Приложение: диария, температура и треска, кръвоизливи от стомашно-чревния тракт, колит, подагра, анемия, заболявания на пикочните пътища, пясъци и камъни в бъбреците. Специално корите от младите клонки се използват за лечение на блатна треска и за жабурене при болки във венците.

Начин на употреба: 50 г дренки се варят 15 мин. в 1 л вода. Отварата се пие вместо вода или леко подсладена като компот (ядат се и плодовете). От корите 1 кафена лъжичка се вари 10 мин. в 300 мл вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно или се използува за жабурене.

От плодовете могат да се приготвят сладка, компоти и сокове, които освен, че са вкусни, също имат лечебно действие.

Дрянът е българското вълшебно дърво, надежда за бъдеще, здраве и живот. Той присъства в много наши обичаи, използва се за наричания и гадания, от клонките му се правят коледните суровачки, с които си пожелаваме здраве, късмет и берекет.

Дрянът присъства в живота на хората от незапомнени времена. Още поетът Вергилий възпява качествата му в своите стихове. В Древна Гърция и Рим осолявали или мариновали зелените плодове на дряна и ги консумирали подобно на маслини. От дрян са се правели най-здравите и красиви оръжия, най-сладко свирещите кавали и дървените части на гайдите. Твърдата дървесина позволявала да бъде шлифована до блясък, а по-късно в нея вплитали и сребърни инкрустации. В Кавказ от плодовете правят така наречения витаминен „лаваш" - претрити и изсушени на тънък слой дренки. С него по време на Първата световна война били излекувани от скорбут войниците на Кавказкия фронт.
 


Моят опит: При повече свободно време и късмет успявам да си набера достатъчно дренки и да си направя компот. Хората от селото не пропускат да си наберат от тези вълшебни плодчета и когато узреят си е направо късмет да се вредиш до тях. Имах един приятел бай Ангел, който веднъж ми показа едно много тайно място покрай река Макоцевска, извън селото, където имаше няколко дряна, скрити под сянката на големи дървета, далеч от хорските очи. Бях толкова доволна, че все едно ми разкри Аладиновата пещера, голяма беридба падна тогава и създадох много работа на свеки в следващите дни. Тя направи доста компотчета, използвайки детски бурканчета за храна. Запълваше ги с плод, слагаше във всяко по две чаени лъжички захар, нареждаше ги в голям казан и ги вареше на огнището навън. После с една голяма маша ги вадеше едно по едно и ги обръщаше с капачките надолу. Направо си беше като свещенодействие.

След време, когато не успявах да си ги набера от по-близко място, отивах там и никога не бях капо. Бай Ангел също си правеше такива компоти, казваше че са идеално средство след препиване. Няма да го забравя веднъж, как ми се хвалеше, че почти цяла нощ пили компанията, но сутринта станал още в пет часа, изпил един буркан компот от дренки и окосил тревата в двора. Гледах го, свеж като краставичка, готов да ходим да берем билки. Весел и широко-скроен човек беше, но ако пиеше по-малко щеше и до сега да е жив. Много ми липсва, мир на праха му.


Источник: http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/04/19/drian-gorskiiat-vylshebnik.531216#last_comment
Категория: Растения и животни | Добавил: jivi (22.04.2010) | Автор: kasnaprolet9999 W
Просмотров: 4649 | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]